Минималната заплата вече е 933 лв. Увеличението спрямо миналата година е с 19.6%, или със 153 лв. Размерът й е определен през октомври 2023 г. от Министерския съвет по формулата, записана в Кодекса на труда: 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година (2022 г.) и първите две тримесечия на текущата (2023 г.) .
Максималният осигурителен доход нараства от 3400 на 3750 лв. Тоест хората, които получават брутен месечен доход от заплата или по договор за управление в размер на тази сума или по-висока, на месец дължат за осигуровки 1111 лв. или с около 100 лв повече, отколкото досега. Увеличението засяга около 163 хил. души, които по данни на НОИ към началото на 2022 г. са били с облагаем месечен доход над 3400 лв. Около 25% от тях са IT специалисти, 11% са от здравеопазването, държавното управление е около 6%, следвани от консултантския бизнес с 4.2% и финансовия сектор - 2.5%.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се вдига до размера на минималната заплата - 933 лв. Това не се отнася за регистрираните земеделски производители, които не определят окончателен размер на осигурителния доход за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция.
Увеличават се размерите на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии. Увеличението засяга само хората, осигурявани на нива, по-ниски от минималната заплата, която действа през 2024 г. Прагът за тях се изравнява с нея и е 933 лв. За останалите няма промяна.
Линията на бедност вече е 526 лв. Стойността ѝ се повишава с 22 лв. или с 4.4%, в сравнение с 2023 г. Линията на бедност е показател, по който се изчисляват социалните помощи.
Работодателите вече ще плащат първите два, а не първите три дни болничен. Запазва се размерът на обезщетението - 70% от надницата.
Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лв. Без промяна остава минималното обезщетение за безработица от 18 лв.
Продължава плавното увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране при най-разпространената трета категория труд. През 2024 г. жените се пенсионират при навършени 62 години и 2 месеца, а не 62 г., както досега. Изискването за осигурителен стаж за тях също нараства с 2 месеца до 36 години и 6 месеца.
Мъжете могат да се пенсионират, ако са навършили 64 години и 7 месеца, нарастването е с 1 месец. Осигурителният им стаж трябва да е с два месеца по-дълъг - 39 години и 6 месеца.
Ако политиците не решат друго, плавното нарастване на тези две изисквания ще продължи в годините - за мъжете до 2029 г. , когато ще могат да се пенсионират навършилите 65 г., ако имат 40 г. стаж. За жените процесът ще продължи по-дълго - до 2037 г. като съответно изискваната възраст ще е 65 г., а стажът - 37 г.
През юли тази година пенсионерите, които са получили този статус преди 2023 г., ще получат увеличение на пенсиите с 11 на сто.
По план, приет през 2022 г., стандартният акциз на цигарите се увеличава до 194 лв. на 1000 къса, при досегашни 185 лв. Това ще доведе до поскъпване на цигарите с около 30 стотинки.
Двойно скача акцизът на бирата, която се произвежда от т.нар. независими малки пивоварни - тези, чието производство не надхвърля 200 000 хектолитра годишно. Досега тяхната бира се облагаше с по-ниска ставка от продукцията на останалите.
Актуализирани са таксите за хазартните оператори, записани в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Увеличението е между два и четири пъти, а очакванията са за допълнителни постъпления от 200 млн. лв.
От 1 януари 2024 г. Националната агенция за приходите създава нова териториална дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" с национален обхват. Целта е да се осигури фокус върху фирмите, които имат съществен дял за приходите в бюджета, както и преминаване от последващ към текущ контрол. Пререгистрацията в новата дирекция ще става служебно. Промяната се отнася за дружествата, платили през 2022 г. над 1.5 млн. лв. данъци и осигуровки след приспадане на възстановените през годината суми, или нетните им приходи от продажби да са повече от 15 млн. лв.
Пластмасовите чаши и кутиите за храна поскъпват с 5 стотинки и вече струват съответно 10 и 25 стотинки при 5 и 20 ст. досега. Поскъпването беше предвидено още в наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която през 2021 г. въведе задължителна цена за пластмасовите чаши и кутии от 2023 г., чиято стойност ще се повишава постепенно до 2027 г., когато трябва да достигне 40 стотинки за кутия и 25 стотинки за чаша.
© 2004-2024 Благоевград Инфо.