Магистрала "Струма" остава без еврофинансиране

Проектът за строителството на магистрала "Струма" през защитените зони в изпратения вид е в нарушение на европейски директиви, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до ЕС, са необмислени или сгрешени. Това накратко е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на участъка от магистралата през Кресненското дефиле.

От официалното писмо на ЕК до българските власти става ясно още, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Това на практика означава, че проектът няма как да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а ако бъде изпълнен така, дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.

България има срок от два месеца да отговори на ЕК и да даде допълнителни разяснения. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявлението, което българските власти са изпратили - "въз основа на предоставената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в писмото. Това означава, че става все по-възможно България да не получи пари за изграждането на "Струма" между Крупник и Кресна.

В апликационната форма България кандидатства за 267 млн. евро, което е само за част от необходимата сума - за дейностите, която ще могат да се завърши в допустимия срок за настоящия програмен период до 2023 г. В отговора си ЕК ни поправя за сумата, като уточнява, че допустимата стойност на европейско съфинансиране е по- малка - 227 444 659 евро. Тоест, дори в малко вероятния сценарий, в който ще получим пари, те ще са с 40 млн. евро по-малко. Причината е, че в срока до края на 2023 г. сме заявили, че ще завършим 41% от проекта. Обществените поръчки обаче се бавят и това изглежда все по-малко вероятно.

Неодобрени трасета, недомислици и неточен график

Проектът за лот 3.2 на "Струма" попада в обхвата на три директиви: Директива за местообитанията, Директива за птиците и Директива по ОВОС. ЕК обаче отбелязва още, че България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от Директивата за местообитанията, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. Проектът е оценен по-благоприятно, отколкото би трябвало да бъде, защото България не е изпълнила изискванията за компенсаторни мерки по околната среда.

Използването на съществуващия път Е79 също представлява проблем по отношение безопасността на пътниците и перспективите за околната среда поради липсата на смекчаващи обстоятелства, се казва още в писмото. В проекта, който АПИ е предвидила, пише, че мерки за безопасност ще бъдат въведени "след завършването на източното скоростно трасе, планирано най-рано през 2027 г.". Използването на вече построените лотове от "Струма" така или иначе увеличава трафика по Е79 и трябва възможно най-скоро да се предвидят сериозни мерки за опазване на биоразнообразието там.

Сроковете също са непълни или нелогични. В кандидатурата си АПИ е посочила, че до 2023 г. планира да изпълни 41% от проекта, но не е предвиден "прогнозен напредък по години", за да се следи дали всичко върви по план. От ЕК твърдят, че графикът не отчита никакви възможни рискове от забавяне, а такива има например покрай процедурите за отчуждаването и строителство.

А какво ще стане с парите

"Финансирането от ЕС ще бъде одобрено от комисията само ако има увереността, че са спазени всички приложими правила. Службите на EK са готови да окажат съдействие на българските власти и да обмислят възможното съфинансиране на незабавни мерки за смекчаване на вредите върху околната среда", коментира говорител от ЕК пред "Капитал".

В този случай обаче е показателно, че на заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт" през юли са коментирани алтернативни проекти, за които могат да бъдат похарчени европейските средства, така че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и т.нар. магистрала "Европа" между София и Калотина. Все още не е ясно как процедурно може да се случи това и дали ще бъде прието от ЕК.